Когато Слънцето е в Риби се раждали необикновени хора - такива, които носели на света около тях музика, поезия и страсти. Тези хора носели камъни, които се намирали по дъното на моретата - и до днес това е камък, към който вниманието не секва - перлите (бисерите), които ловците на миди намирали под водата. Древните гърци твърдели, че това били втвърдилите се в океана сълзи на морските нимфи. В средновековието пък се носели легендите, че това били сълзите на несправедливо обидените и на сирачетата, които ангелите превръщали в скъпоценности.

Нашият прозаичен век за жалост има също така съвсем прозаично обяснение за произхода на бисерите. По бреговете на Индия ценят и търсят бледорозови перли, около Цейлон са сребристи и жълтеникави, а в Японско море светло зеленикави. Оригиналните черни бисери се ловят в Мексиканския залив, в Австралия се радват на бели перли, а в Калифорния - розово-червени.

Древните царици много си падали по перлите - вярвали, че те пазят от любовни мъки. И за Клеопатра и за Семирамида се носят легенди за пристрастеността им към перлените накити. Последната имала цели седем огромни наниза от големи розови перли и ги носела всичките заедно. Богатите гъркини също демонстрирали изисканост с такива накити, а Източни легенди твърдят, че по онези земи също много ценяли бисерите - някакъв махараджа имал в съкровищницата си 120 сандъка с перли.

Перлите се носели върху пръстени и огърлици, обшивали се рокли, варяли ги в мляко и го давали на децата за сили, а през времето на Романтизма пръстен с бисер се подарявал като символ на влюбеност и тъга по любимия/любимата.

В момента бисери се отглеждат и култивирано, но винаги по-голяма стойност имат натуралните перли. Най-големият открит до момента бисер се пази в Британския музей в Лондон. Тежи 434 карата. Има форма на удължена капка с дължина около 5 см. Забележителен и като цвят - повърхността му е бяла с няколко розови разливи.